Международен ден на ромите Nyomtatás
Írta: Administrator   
2012. április 06. péntek, 11:00

Международен ден на ромите (Слово на Дьорд Рощаш-Фаркаш ):

 

На 8 април по цял свят празнуваме Международния ден на ромите. На този ден през 1971 г. в Опрингтън край Лондон се проведе първият конгрес на ромите, на който за пръв път се събраха ромски делегати от всички страни на света, за да отдадат почит на циганите - жертви на Холокоста.

 

Тогава по инициатива на представителите на Индия беше взето решение тази дата да бъде обявена за Ден на ромската народност и всяка година на нея да си спомняме, че преди около хиляда години ромският народ е поел от древната си родина своя продължаващ и днес път на странстване.

 

(Произходът на циганите днес вече не е тайна. Индийските им корени са научно доказан факт. След поредица от предположения и грешки един унгарец, Ищван Вайи, реформатски свещеник в област Комаром, разкри с помощта на езиковото сходство индийския им произход. Самият език е един от индийските арийски езици, спада към индоиранското езиково семейство.)

На Първия световен конгрес на ромите се явиха делегати от 23 страни и се  взеха следните важни решения:

·                     "Различните цигански народностни групи се приемат помежду си за братски и се считат за членове на една и съща нация.

·                     Общото название, официалното наименование на нацията на познатите под различни имена по света цигански народностни групи е рома.

·                     Приети бяха националните символи, знамето, химнът и девизът на ромите.

·                     Беше формулирана необходимостта от стандартизация на езика романи, а дотогава с временен статут беше приет за официален ловарския диалект.

·                     Беше приета с временен характер и първата циганска азбука, със становището, че трябва да се разработи окончателната и общоприложима форма на писмеността романи."

В чест на конгреса ООН обяви 8 април за Световен ден на ромската култура.

 

Когато започнах съзнателно да се занимавам с циганската народност, много разсъждавах върху това как е успяла да се съхрани, да оцелее въпреки всички преследвания.

Обяснение на факта, че циганският народ е оцелял, макар и без родина, макар и сред гонения, аз виждам в това, че разполагаме със силна народна култура, която ни е давала духовна и емоционална сигурност.

 

Този, чието съзнание не е стъпило здраво на миналото, който не приема съпричастността си към историята на своите предци, се чувства скитник и в днешното общество. От такъв човек не можем да очакваме лична отговорност, нито пък чувство за отговорност към съдбата на цялата народностна общност.

 

Знаем, че идентитетът е сложно нещо, състои се от много елементи, които са йерархично подредени, тоест има както жизненоважни съставки, така и не толкова съществени.

 

Моят въпрос е следният: възможно ли е да се гради идентичност без език и свързана с него култура?

 

В своята култура, поведение, език сме запазили много от чертите на нашето древно източно наследство, в същото време от хиляда години живеем в общност с европейските народи, израстнахме като модерна народност сред западната култура.

 

Нека разкрием променящото се според епохите развитие на силите, които формират личната и общностна съдба, но също така да изтъкнем и труда на великите личности, определящи историята, борбите и страданията на безименните милиони.

 

Международният ден на циганите, освен честването на ромската култура и история, дава възможност да обърнем внимание на всички трудности, с които се сблъскват ромите по цял свят. Ромските общности – при липсата на собствена родина, – в хода на историята често изпадат в пасивно, зависимо положение.

 

Ето защо този ден е и ден на ромското обединение и придобива все по-голямо значение в наши дни. За ромските общности, живеещи в Унгария, Европа или в други краища на света, той е знак да се обединят, да създадат съюз за защита на интересите си. Защото срещу столетните унижения, страдания, изолация и разделение можем да се изправим само заедно, обединени, с вдигната глава.

 

Да, както изглежда, пътят за излизане от зависимостта е един: ромите сами да се обединят и използвайки всички законни средства, решително да се изправят в защита на правата си, на равното си достойнство.

 

Неоспорима е отговорността на циганската интелигенция за формирането на бъдещата съдба на циганската народност. Независимо от обстоятелствата, изучилата се прослойка на дадена народностна общност има задачата да води собствения си народ, да проправя пътя, по който да вървят останалите, да ги стимулира и със собствен пример към напредък, да следи, да усеща проблемите, трудностите, с които се сблъскват събратята по народност и да помагат за преодоляването им.

 

Днес главният въпрос в цяла Европа е как да се коригира обществената и материална изостаналост на циганската народност. Как може да се поправи положението на живеещите в доста мизерни условия роми така, че да не се прекъснат връзките: да запазят своята идентичност и същевременно да живеят в здравословни и приемливи от материална гледна точка условия.  Отговорът е преди всичко в общественото обединение. Това непременно е обща задача, обща задача на мнозинството и на народностната група.

 

Като поет и човек заявявам: още не е късно!

С всички сили трябва да работим за това да спасим, да пренесем и предадем нататък това, което все още се е съхранило.

А задачата трябва да се решава двустранно: циганската народност трябва да стане по-открита, трябва да даде ключ към самата себе си, като показва ценностите си, културата си. А мнозинството трябва да приеме, че между народите, културите и езиците няма отношение на субординация.

 

В заключение нека цитирам актуалното и днес заключение от посветената на циганите студия на първия демократично избран унгарски министър-председател, д-р Йожеф Антал:

 

„Обобщавайки изследването на общественото положение на циганите, констатираме, че сме изправени пред най-неблагоприятното обществено-историческо явление. Една деформирана от тежестта на дълго скиталчество, преследвания и удари народностно-племенна организация е попаднала сред народите на цивилизована Европа.

 

След заселването си тази обществена организация изпада директно в положението на пролетаризирани парии, оттегляйки се в покрайнините на селата и градовете. Изоставяйки строгите правила на затворената племенна общност, моралното им развитие неизбежно стига до хетерогенна поведенческа форма.

 

Отлагането на решението, на управлението на циганския въпрос в далечна перспектива може да доведе в бъдеще до непредвидими социални, етнически, дори национални напрежения.  Ето защо трябва да се направи всичко в интерес на създаването на добре премислени идеи и програми  с голяма перспектива на действие.”

 

Вярвам, че ще дойде времето, когато протегнатата ръка няма да остане висяща във въздуха!

 

 


Rostás - Farkas György bolgár nyelvű beszéde a Nemzetközi Roma Nap alkalmából

 

 

Превод от унгарски: Юлия Крумова